Бягство от Алкатраз
Официално, не съществуват данни за сполучливо бягство от известния калифорнийски затвор Алкатраз. Известен още като “Скалата ”, Алкатраз се намира на дребен остров, на 2.4 км. от крайбрежията на Сан Франциско. Заобграден e от океан и дистанцията до брега е невероятно за преплуване. Алкатраз е пандизът, от който на доктрина е невероятно да избягаш. Между 1934 и 1963 година, когато пандизът към момента функционирал, са разказани единствено 14 опита за бягство, като множеството от бегълците били залавяни или застрелвани от защитата.
През 1962г. се появява първото и само изключение. Трима пандизчията вземат решение да трансформират историята на пандиза. Франк Лий Морис, Кларънс и Джон Aнглин прекарват месеци обмисляйки комплициран проект за бягство от крепостта като прекосят залива на Сан Франциско с спонтанен сал. В нощта на 11 Юни 1962г., когато лампите изгасват, триото взема решение, че времето е пристигнало и поставят начало на своето бягство. След този ден те в никакъв случай не били видени още веднъж.
Мозъкът на интервенцията бил Морис. Той прекарал детството си в разнообразни сиропиталища, а тийнейджърските си години – от другата страна на закона. Високо образован, Морис показал показно по какъв начин се бяга от пандиза. Той постоянно се измъквал от пандизите, в които бил вкарван. Това докарало доста главоболия на федералните и те решили да сложат завършек на тази сага, като го изпратят в Алкатраз.
На 20 Януари 1960г, 33-годишният Морис е изпратен на “Скалата ”. Там той открива връзка със старите си другари от федералния затвор в Атланта, братята Кларънс и Джон Aнглин. Те постъпили в Алкатраз, откакто били задържани за серия от съществени обири и банков грабеж. Подобно на Морис, братята имали прочут опит с бягствата от пандиза.
Въпреки че Морис почнал да търси евентуален метод да избяга незабавно след идването си, лишило близо 2 години преди той и братята Aнглин да обединят напъните си и да осъществят проекта си. Към групата им се включил още един пандизчия, Алън Уест, който познавал Джон Aнглин от пандиза във Флорида. Килиите на четиримата пандизчии били ситуирани една до друга, което улеснило проектите им.
Планът за бягство се състоял от няколко елементи. Подготовката включвала мъжете да създадат изкуствени глави от хартия употребявайки материали открити в пандиза, в това число и същинска коса, събрана при визитите им при бръснаря. Мъжете работели по моделите по двойки: до момента в който единият работил, другият гледал за защитата. Идеята била при вечерната инспекция пазачите да видят изкуствените глави и да предположат, че всичко е наред, до момента в който бегълците копаят дупките през стената.
Пътят към свободата трябвало да бъде рядко употребявани коридори, които минавали тъкмо зад стените на техните кафези. Затворниците почнали да дълбаят стената, което било относително лесна задача, имайки поради, че от влагата бетонът се рушал доста елементарно. Те употребявали хитро направени подръчни средства като длето от лъжица, подсилена с монета и откраднат мотор от прахосмукачка. Затворниците работели по дупките единствено в избран час от деня, когато в пандиза се пускало музика. Така не привличали внимание.
Следващото предизвикателство бил капакът на вентилационната шахта. Трябвало да измислят метод, по който да прикрият неналичието му. От пандиза като че ли единствено улеснявали всичко, защото им разрешавали да рисуват и им осигурявали нужните материали. От тях триото прави изкуствена стена от картон, а вместо похлупак, за шахтата употребявали спонтанна решетка, направена от стойките за сапун.
Да изоставен острова с плуване щяло да бъде самоубийство, тъй че пандизчиите се нуждаели от сал, с цел да доближат до брега. Те измислили по какъв начин да създадат спонтанен сал, състоящ се от 50 затворнически гумени дъждобрана – някои откраднати, други дарени. В краен тип салът бил необятен 1,8 метра и дълъг 4,2 метра. За да усилят възможностите си, мъжете си създали и пояси и гребла от шперплат.
Всичко това лишило на пандизчиите няколко месеца. На 11 Юни 1962г., незабавно откакто изгасили лампите в 9:30ч., Морис решил, че групата е подготвена да реализира плануваното бягство. Той и братята взели изкуствените глави и ги сложили в леглата, взели сала и останалите такъми, както и някой персонални движимости и напуснали килиите си за финален път.
Алън Уест не се включил към тях. Някои споделят, че не бил изкопал задоволително огромна дупка, други настояват, че подсилил подправената стена прекомерно добре и се запечатал вътре. Независимо от това другите трима тръгнали без него. Изкачили няколко тръби, стигнали до покрива на пандиза, хвърлили сала и принадлежностите към него от 9 метра височина, след което се спуснали по водосточната тръба. Надули сала и някъде към 22:00 часа вечерта те се качили и почнали да гребат. От тогава никой не ги е виждал.
На идната заран пазачите открили неналичието им и алармирали ФБР. След като разбрали, че Алън Уест е бил съизвършител в проекта, сътрудниците на ФБР го притиснали за информация. Според неговите думи, проектът бил да гребат до остров Ейнджъл, по-късно да плуват до крайбрежието на прохода Ракун покрай северния завършек на моста Голдън Гейт. От там възнамерявали да откраднат кола, да намерят магазин за облекла и да го оберат, а от там всеки да тръгне по пътя си.
Мащабите на следствието били големи, само че все пак от Морис и братята Aнглин нямало и диря. Нито имало обири на коли или кражби на магазин за облекла, нито бегълците са имали родственици или познати в Сан Франциско, които да им оказват помощ да се покрият.
Известно време по-късно елементи от сала и някои от персоналните движимости на пандизчиите били открити на брега на остров Ейнджъл. Те били деликатно обгърнати, с цел да се предпазят от водата, което навело проверяващите до мисълта, че мъжете са се удавили, откакто надали са изоставили движимостите си просто по този начин. Също по този начин след известно време бил открит мъртвец на човек в затворническа униформа в морето. Властите подозирали, че това е тялото на един от тримата пандизчии, само че заради дългия престой в морето то се било разложило и било невероятно за различаване.
Официално тримата са оповестени за изчезнали и вероятно удавили се. ”Red & White Fleet ”, компанията която дава отговор за доставките до “Скалата ” и до през днешния ден, е предложила един милион $ премия за залавянето на тримата пандизчии. Въпреки всичко, няма доказателства, че бегълците са оживели.
Тъй като потребностите за обикновено действие на пандиза били надалеч по-скъпи от на другите затвори (близо 10 $ на пандизчия, когато дневната ставка на пандизчия от Атланта била 3 долара) и заради половин вековното полагане на солена вода, която мощно ерозирала постройката, се наложило прекратяване на работата на пандиза. На 21 Март 1963г. с решение на министъра на правораздаването Робърт Ф. Кенеди, пандизът Алкатраз е публично затворен. До през днешния ден той е известна туристическа атракция.
През 1979г. излиза и филм за бягството с Клинт Истууд в ролята на Франк Морис.
Автор: Кирил Вълчев
